За книгата: 2018 / Авторът разглежда творчеството на А. С. Пушкин като проява на две противоположни тенденции: либертинска, насочена към десакрализация и профанация на съществуващите по негово време социални и конфесионални норми и пророческата, сакрализационна роля на поета като събеседник на царя. Една от основните теми е връзката на Пушкин и с двамата царе: император Александър, на когото разпусникът Пушкин „освирква до самия му гроб“, и император Николай, получателят на „безплатната възхвала“ на пророка Пушкин. Важен компонент на изследването е анализът на общественото поведение на поета, разбирано тук като присъщ продукт на творчеството на Пушкин. Авторът показва как публичното поведение на Пушкин се превръща в образ, по който съвременниците оценяват поета и който формира обществената му репутация. Последните глави са посветени на приемането на Пушкин от 60-те години и Ф. М. Достоевски, който, следвайки Гогол, обявява Пушкин за пророк.